Синтетичният диамант е диамант създаден от човека в лабораторни условия със същите химични и оптични свойства като естествените диаманти.

Първият синтетичен диамант с ювелирно качество е създаден в заводите на Дженерал Електрик в САЩ през 1971г. От тогава до сега технологиите се развиват ускорено и огромни усилия се полагат за усъвършенстване на синтезирането на кристали и намаляването на производствените разходи, за да достигнат диамантите качество, което може да се използва масово в ювелирната индустрия. Първоначалните опити през 50-те години на миналия век за създаването на синтетични диаманти са свързани единствено с необходимостта от прилагането им в различни индустрии като машиностроене, електроника и медицина, но от тогава до днес нещата са се променили изцяло. Съществуват два метода, по които се създават синтетични диаманти: CVD (Chemical Vapor Deposition) и HPHT (High pressure, high temperature). CVD методът изгражда диамантения кристал като използва ниско налягане и висока температура, в която газовете кристализират. Създаден през 50-те години на миналия век, днес това е методът, който търпи най-бързо развитие и създава най-големи трудности за идентифициране на синтетичните от естествените кристали, освен ако не бъдат изследвани във високо-технологично оборудвана лаборатория. HPHT синтезът, също създаден през 50-те, използва високо налягане и висока температура от разтопен метал и диамантен зародиш, който да инициира растежа на кристала. HPHT методът много по-близко пресъздава условията, при които се формират естествените диаманти в недрата на Земята, отколкото CVD синтезът.

За разлика от естествените диаманти, които се изграждат и престояват в земята в течение на милиони години, синтетичните от своя страна се създават в лаборатории за много кратък период от време – обикновено около две до три седмици.